Геронтологичен комплекс или програма за ревитализация

Жизненият цикъл на човека се характеризира с промяна на съотношенията на основните процеси: асимилация (усвояване на вещества и изграждане на структури) и дисимилация (изразходване на елементи, разпадане на структури). В периода на растеж преобладава асимилацията; на средна възраст процесите се уравновесяват, а по време на старостта преобладава дисимилацията. Тази динамика на метаболизма намира изражение както във външния облик и в състоянието на вътрешните органи, и най-вече в висшата нервна дейност, в психиката, работоспособността, поведението на човека.

Продължителността на живот на всеки един организъм е програмирана генетично. Известни са примери на дълголетие в много страни по света. Клетката има биологични резерви Тези резерви тя може да “изхарчи” за различен брой години, което зависи от много фактори:

  •   наличие на възпалителни заболявания;
  • състоянието на имунната реактивност;
  • способностите на организма за адаптация към външните увреждащи фактори.

От гледна точка на хомотоксикозата, здравето зависи от способността на организма на клетъчно ниво за елиминиране и отделяне на екзо- и ендотоксини. Нарушението на тези механизми води до преждевременно развитие на дегенеративни процеси, което, от своя страна, ускорява темповете на стареене на организма.

В зависимост от темпа на стареене е прието следното разграничение: физиологично стареене, когато при определяне на биологичната възраст се установява съответствието й с възрастта по паспорт; забавено стареене, когато биовъзрастта на човека към момента на изследването е по-малка спрямо тази по паспорт, и преждевременно стареене (патологично), когато биологичната възраст на човека е по-голяма от паспортната.

Трябва да отбележим, че е възможно «неравномерно» стареене, т.е. в организма може да има орган или система, които определят преждевременното темпо на стареене на целия организъм.

Водещите механизми на стареенето са: измененията в ендокринната система (преразпределение на активността на задстомашната, щитовидната, паращитовидните жлези, изменение на функцията на хипоталамо-хипофизната система); нарушения на основния обмен на липидите; разстройство в системата на микроциркулация.
Установено е прогресиращо намаляване на метаболизма на тъканите, снижаване на потреблението на кислород от тъканите, намаляване на капилярния кръвоток.  Въз основа на това, задачата на лекаря се състои в коригиране на ендокринните, имунни, метаболитни нарушения, както и на разстройствата в микроциркулацията.

Съвременните методи за диагностика често констатират резултатите от болестта, а не причината и протичането й. Съвременните медикаментозни методи са недостатъчно съгласувани, имат странични ефекти и много противопоказания. Във връзка с това особено актуални стават разработените алтернативни методи за изследване и лечение, активното използване на немедикаментозни въздействия върху организма.

Програмата за «ревитализация» се състои от:

1) диагностичен етап и
2) лечебно-възстановителен етап.

         Първият диагностичен етап включва извършването на вегето-резонансна диагностика с помощта на Апаратно-програмния комплекс на кабинета.

Задачата на тази диагностика е определянето на общата биологична възраст  на организма и индивидуалната биовъзраст на всеки орган установяването на дегенеративни, възпалителни, автоимунни процеси, протичащи в органите, изясняване на причините за тези процеси, стадия на хомотоксикозата, наличие на новообразувания. При необходимост се извършват доуточняващи изследвания: с ултразвуково изследване на вътрешните органи, лабораторни методики за оценка на състоянието на вътрешните органи, липидния обмен, белтъчния обмен, и, според показанията, наличието на инфекции в организма (билирубин, АСТ, АЛТ, урея, захар, общ белтък и фракции, ЛДГ, липиден спектър, липидна пероксидация, тиреотропин). Възможно е и провеждане на консултации с профилирани специалисти.

След завършването на първия етап, започва лечебно-възстановителният етап, който включва:

  • биорезонансна терапия на установените нарушения до получаване на стабилен резултат, включително имунологична  корекция;
  • използване на сорбенти (литовит, нутрикон, фервитал, полифепан и др) за коригиране на токсичността на ниво междуклетъчно пространство;
  • според показанията – масаж или услуги на остеопат за отстраняване на функционалните динамични разстройства;

Изводи.          Лечението на гериатричните пациенти трябва да включва щадящи методики, не оказващи рязко въздействие върху механизмите за саморегулация. Лечението трябва да въздейства директно върху причинните фактори за заболяването. При това е необходимо да се стремим към оптимизиране на дренажните функции на тъканите и стимулиране на репаративните процеси. С такъв подход към лечението на пациентите може да се постигне забавяне на процесите