Научен доклад с автори Семендяева М.И., Готовский Ю.В., Алешина Т.В., Бакулина И.Ф., Шахгильдян Д.И., Журавлева М.Г.
(Клинична болница №83 ФУ «Медбиоекстрем», Фирма «Шеринг-Плау», гр. Москва, Русия)

Съвременната хепатология се характеризира със сериозни успехи в лечението на хронични вирусни заболявания на черния дроб.
Многочислени изследвания показват, че интерферон-алфа е един от основните компоненти на съвременната терапия на хроничните вирусни хепатити (ХВХ) В и С. Ограничената ефективност на монотерапията е основание за интензивно търсене на алтернативни методи за лечения, можещи да увеличат честотата на стабилните положителни резултати. Редица изследвания доказват ефективността на комбинацията на Интрон А и ребетол, при която се получава синергичен ефект и по-голяма честота на устойчиви вирусологични и морфологични ремиссии (Блохина Н.П., 1998, 2000; Крель П.Е., 2000; Семененко Т.А.,2000,Bisceglie et al., 2001; Davis, Rodrigue, 2001).
Въпреки това, трябва да се съгласим с мнението на Н.В.Блохина, която смята, че главната задача на практическата хепатология е подборът на индивидуални схеми за терапия в търсене на равновесие между максималната ефективност и риска от поява на странични ефекти. При това значение придобиват не само разработката на основни принципи  за индивидуален подбор на препарати, но и търсенето на най-рационалните схеми, режими на дозировка, отработване на оптимални схеми за лечение.
Разполагаме с над петгодишен опит на наблюдение и лечение на 120 пациента с хронични вирусни заболявания на черния дроб, което ни дава възможност да обсъждаме не само проблема за рационалната терапия на вирусните заболявания на черния дроб като цяло, но и отделно формулираните по-горе въпроси, по които да изразяваме собствено мнение.
На етапа на използване на монотерапия с интерферони за ориентир на ефективността служи фиксираният от болшинството изследователи процент, не превишаващ 25 по отношение към интрон А.
В стремежа си да повишим този процент, ни тръгнахме не по линията на повишаване на дозите, както се препоръчва от някои автори, а по пътя на определяне на индивидуалната чувствителност на пациентите към различни антивирусни препарати (интрон А, роферон-алфа, велферон, реаферон). С тази цел е използван методът  за медикаментозно тестване, в основата на който е залегнала електропунктурната диагностика по Р. Фол, адаптирана към антивирусната терапия.
С негова помощ успяхме не само да подберем препарата и да уточним потенциалната му способност да предизвиква странични ефекти, но и да контролираме продължителността на устойчивия ефект, своевременно да фиксираме падането на чувствителността, обикновено съвпадащо с влошаване на биохимичните проби, и да преминем на друг вид терапия (в 1 от всички случаи).
Тази тактика доведе до положителни резултати по отношение на поносимостта на препаратите, която при всички пациенти бе задоволителна и не наложи отмяна на лечението (с изключение на един случай, в който имахме развитие на изразено депресивно състояние). Обаче, при някои от пациентите се наложи промяна на дозировката и режима на прием на препаратите или за кратко време да се назначи паралелен прием на малки дози глюкокортикостероиди (съгл. типа ограничаване на медикаментозните алергични реакции), или временно да се премине на прием с прекъсвания (най-вече при развитие на цитопения).
В тази връзка препоръките на някои автори за необходимостта от увеличаване на дозите интерферони за постигане на оптимален резултат са твърде категорични и не напълно обосновани.
Индивидуалната терапия, според нас, имаше значителен ефект върху крайните резултати на интерферонотерапията. При ХВХ С достигането на пълна реакция след 3-5 месеца лечение се оказва възможно при 35 % от случаите; при по-големи срокове на наблюдение (1-1,5 години) ефектът се оказва устойчив при 18% от пациентите.
Резултатите на интерферонотерапията при вирусен хепатит В (срокове на наблюдение до 11 месеца) са още по-убедителни – пълно излекуване е регистрирано при почти половината у пациентите.
Нашият опит с комбинирана терапия с интерферони в съчетание с ребетол и ламивудин потвърждава несъмнените й преимущества, особено при първично лекувани пациенти. От 12 болни от ХВХ С пълен ефект е получен при 2/3 от тях, при това устойчив (при срокове на лечение до 3 години) при 60%.
При хепатити със съчетана и и поливирусна етиология (ХВХ В + ХВХ С + Д, ХВХ + цитомегаловирусна инфекция) успешните резултати от комбинираната терапия не превишават 30-40 %. Групата болни от вирусна цироза на черния дроб бе по-малобройна (10 души), но опитът с използване на интерферонотерапия в случай на изразена лабораторна активност на процеса позволява препоръчването на курсове с прекъсвания, понякога с намалени дози, най-вече като имуннорегулираща терапия с цел понижаване на активността и до достигане на лабораторна ремисия (в отделни случаи, съчетана с нестабилна вирусологична ремисия).
Един от немаловажните проблеми на антивирусната терапия е икономическият.
С помощта на специални изследвания е установена стойностната ефективност на комбинираната терапия на ХВХ С с интерферони и рибавирин в продължение на 24 и 48 седмици.
При честота на стабилна вирусологична ремисия 33,1% и 39,8% стойностната ефективност е съответно 5400 и 7700 щатски долара США (Wong et al., 2000),.
Това оправдава търсенето на други възможни варианти, един от които е резонансно-честотната терапия с въздействие на специфични честоти върху различните микроорганизми, и в частност вирусите, и извеждане на образувалите се токсини извън организма (Готовский Ю.В. и други, 1999-2000). Работата през последните години доказват възможностите на метода на енергоинформационната терапия по отношение на вирусите на хепатит А, В, Д и С, цитомегаловирусната инфекция, херпетичната и др. инфекции.
Лечебният процес е осъществяван с помощта на апаратурата на Център «Имедис». Преди на чалото на курса на терапия се извършва индивидуален подбор на нужните честоти на въздействие върху един или друг вирусен агент, като се отчита приоритетността на пораженията на органите на ретикулоендотелиалната система. Продължителността на излагането е от 10 до 20 минути, сеансите се повтарят с интервал от 1-2 дни, курсът на лечение включва от 10 до 20 сеанса. Курсовете се повтарят през един месец.
Методът прост за изпълнение, добре се понася от пациента, практически няма противопоказания и странични ефекти. Едно от съществените му предимства е икономическата му достъпност.
Опитът ни в използването на терапия с фиксирани честоти не е голям (10 пациента), и резултатите могат да се разглеждат само като предварителни, така или иначе, методът може да се счита за «конкурентноспособен» в сравнение с традиционната антивирусна терапия и като алтернативен, особено в случаите, когато не се достигат желаните резултати, при изразени странични ефекти или в случай на «ограничени финансови възможности » на пациентите.

Статията е препечатана от сборника на VIII международна конференция