Преди да се посети лекар-хомеопат малко или много е необходимо пациентът да знае някои особености на хомеопатичния преглед. Хората, като потенциални пациенти, при посещението си при лекар са свикнали да предоставят изцяло активността при снемането на техния случай и лечението единствено на лекуващия ги лекар. Смятат, че самото им явяване при лекар е единственото необходимо нещо за правилната преценка на здравния им проблем и изписването на лекарството. Самонаблюдението и яснотата на пациента относно собственото му страдание са определящия елемент при съставяне на терапевтичния план. Активната страна в случая е пациентът – той съобщава проблема си, разсъжденията си върху него, причината която го е предизвикала, опасенията си. Затова предпочитам да наричам хомеопатичния преглед – хомеопатично интервю. Понякога то е с продължителност един – два часа, особено когато се интервюират пациенти с хронични заболявания. Често е необходимо да се проведе допълнителен разговор с близките на болния или отново със самия пациент. Въпросите, които Ви задава лекаря-хомеопат много се различават от обичайните сведения, които давате на лекаря нехомеопат. Могат да Ви се сторят доста необичайни, без видима връзка със заболяването, дори интимни. Но уверявам Ви, те са абсолютно необходими за определянето на правилното лекарство. Пример: страдате от подуване на стомаха, а Ви питат “зиморничав ли сте”, “в каква поза обичате да спите”, “плачете ли лесно”, “от какво се страхувате”. Разбира се, принципът за лекарската тайна в Хомеопатията е валиден с много по-голяма сила, отколкото в конвенционалната медицина и лекарят се ангажира с абсолютното спазване на този принцип.
Освен това от голямо значение за избора на лекарството са заболяванията в рода Ви, т.е. фамилната анамнеза. Някои заболявания оказват голямо влияние на тенденциите към заболявания напред в поколенията: туберкулоза, рак, диабет, шизофрения и др.
Трябва да се поясни, че хомеопатичното интервю има много общи неща с обикновения лекарски преглед, т.е. извършва се оглед на засегнатата част, прислушват се белите дробове, палпират се черен дроб и корем. Дори понякога са необходими и рутинните лабораторни изследвания и образно-диагностични методи – рентген, ехография, скенер. Практиката показва, че най-добрите хомеопати в света са били изключително образовани лекари. Затова Ви препоръчвам да се насочите към хомеопат, който е лекар. Не се учудвайте, Хомеопатията позволява да се практикува и от хора, които нямат медицинско образование.
Най-общо може да се каже, че има две разновидности на този лечебен метод: единият е оригиналният метод, наричан Класическа Хомеопатия, чийто принципи са формулирани от д-р Ханеман
“ЕДНО ЛЕКАРСТВО, ДАДЕНО НА ПРИНЦИПА НА ПОДОБИЕТО, В МИНИМАЛНА ДОЗА”.

Другият метод, който се практикува, няма специално име и минава под общото наименование Хомеопатия. При него често се използват смесени (комбинирани) препарати, неправилно наричани хомеопатични, или се назначават последователно приемани едновременно няколко хомеопатични лекарства, които “покриват” отделни симптоми. По този начин понякога може да се постигне известно облекчаване, временно “излекуване” или често само се потискат симптомите без да се лекува.
Голямо учудване предизвиква фактът, че дългото хомеопатично интервю завършва с даване само на две малки гранули или няколко капки от тинктура. Това е така, защото действието на хомеопатичното лекарство, за разлика от нехомеопатичното, зависи не от дозата на химическото вещество в него, а на информацията, която носи в себе си. Необходимо е да добавим, че приемите се уточняват единствено от хомеопата.
Действието на хомеопатичното лекарство не е доза-зависимо, както е при алопатичните лекарства. Един антибиотик, в зависимост от милиграмите химическо вещество, което се намира в него, реагира с вътрешната среда на организма. То (химическото вещество в антибиотика) атакува както болестотворния патоген, така и нормалните клетки и тъкани, като ги уврежда и предизвиква странични нежелани ефекти.
Хомеопатичното лекарство въздейства на увредения организъм посредством сигнал, енергийно съответстващ (подобен) на състоянието, в което се намира той. Така всички защитни механизми и реакции не се разпиляват в различни посоки, а се насочват в тази, в която патогенния фактор е нанесъл поражение.
Обичайна практика по света е лекарят-хомеопат сам да дава на пациентите си хомеопатичните лекарства, които назначава. Тях той е закупил от реномирани фирми, производителки на хомеопатични лекарства. Пациентът се насочва към аптека само ако лекарството, което е необходимо за лечението му не е в наличност у лекаря.

Антидотирането при хомеопатичното лечение

Това е тема, която вълнува както всеки хомеопат така и всеки, който се лекува с хомеопатия. Майсторите на лечебното изкуство, независимо какъв метод на лечение прилагат, се отличават с разумното си отношение към болестта, към болния и към природата. Такова отношение към проблема антидотиране ще помогне на нас, като лекари-хомеопати, и на вас, като пациенти по общия път към излекуването.
Въпросите за антидотирането и самото лечение с хомеопатични средства са изисквали съвместното си решаване при изграждане теориите на Хомеопатията като наука. В “Органон на лечебното изкуство” (основното произведение на Ханеман) той посочва, че като се има предвид колко са незначителни дозите по време на лечението, от диетата и режима трябва да бъде изключено всичко, което може да оказва някакво лекарствено въздействие, така че тази малка доза да не бъде подтисната и унищожена, или нарушена от какъвто и да е чужд лекарствен дразнител. Тук Ханеман има предвид острите заболявания, но това е особено наложително при пациенти с хронични болести, понеже техните болести обикновено се влошават от подобни вредни въздействия и други болестотворни грешки в диетата и режима, които често остават незабелязани.
Както Ханеман, така и всички водещи хомеопати в днешното време изтъкват, че доколкото е възможно, тези фактори трябва да бъдат избягвани, за да не се затруднява или направи невъзможно лечението. Трябва да добавим, че няма абсолютна необходимост от излишно ограничаване диетата на пациентите. Например д-р Василис Гегас, един от най-известните днес в Белгия и Холандия хомеопати казва в своите “Лекции по класическа хомеопатия”: “Всичко, което стимулира ненужно организма и всичко, което отнема енергия от организма може да антидотира хомеопатичното лекарство.“ Но когато говори за отделните антидотиращи фактори той също използва изрази като “би трябвало да се избягват”, “да се използват умерено” и “като хомеопати не е добре да бъдем фанатици”. Важно е да се уточнят кои са индивидуалните антидотиращи фактори за всеки пациент.

Кафето

Почти всички автори са единодушни, че различните стимуланти могат да антидотират хомеопатичните лекарства. В началото на своята практика като хомеопат, преди да напише “Органон …” в различни статии Ханеман приписва много от хроничните синдроми на лошия въздух, неблагоприятните условия на живот, грешките в диетата и начина на живот. Той твърди, че запек, импотентност, кариеси, абсцеси при деца, много слуз в белия дроб, сини кръгове под очите, бяло течение, язва, безсъние, липса на апетит и др. се дължат на кафето. В по късен период на своето развитие Ханеман пише, че кафето е факторът, който най-много влошава хроничните заболявания.
Витулкас (изтъкнат гръцки хомеопат) казва, че чаша кафе или две в рамките на месец обикновено не са в състояние да антидотират лекарството, но системното пиене на “само една чашка дневно” със сигурност ще го направи.
Освен това трябва да се има предвид, че не съществува безкофеиново кафе. Такова кафе съдържа по-малко кофеин от определения по търговски стандарт и е обработвано химически и не знаем дали не е по-вредно от обикновеното. Ако една чаша кафе антидотира лекарството това означава, че пациентът е изключително чувствителен към кафето.
Съществуват най-различни варианти на реакция към кафето – от явен антидотиращ ефект до добър резултат след прием на хомеопатичното лекарство в кафето. В моята практика се е налагало да давам лекарства на хора, които не вярват особено в хомеопатията и категорично отказват да спрат кафето. В такъв случай препоръчвам приемът на лекарството да става вечер преди лягане. Така се осигурява поне известно време, в което лекарството да действа. Ефектът е добър и съвсем не краткотраен.
Установено е, че кафето разрушава действието на хомеопатичното лекарство в 50% от случаите. Ако пациентът не се почувства по-добре от лекарството и е продължил да пие кафе, това ще направи невъзможна преценката на резултата – дали е предписвано погрешно лекарство или то е антидотирано. Ако пациентът упорито отказва да спре кафето и хомеопатичното лечение има слаб или никакъв ефект, той не може да се лекува докато не промени мнението си. Повечето пациенти реагират положително на възможността да направят сами избор и обикновено го правят в правилната посока.

Чаят

Истинският зелен и черен чай според Ханеман също трябва да се избягват. Витулкас смята, че няма проблем ако пиете чай, стига да не дъвчете или поглъщате запарката. Кафето и чаят са пречка пред излекуването, само когато са поддържаща причина за болестта.

Билките

Разумно е да се опитаме да ограничим до минимум всички билкови продукти и да помолим пациента да не включва нищо ново след започване на хомеопатичното лечение и докато случаят се стабилизира.
Употребата на билки трябва да се преценява много внимателно. При много увреден организъм или тежък случай може би ще се наложи да назначим или да оставим подкрепящата терапия, с която организмът е свикнал. Тя може да включва освен билки, алопатични (които предписва традиционната медицина) и друг вид лекарства. В крайна сметка в името на здравето на пациента сме длъжни да опитаме всичко и да забравим добрите пожелания.

Витамини, минерали, хранителни добавки
По принцип витамините и минералите в чист вид не са антидот. Те могат да бъдат прелюдия към хомеопатичното лечение на много изтощен болен, да подобрят обмяната на веществата и да снабдят организма с ценни за него продукти. Добре е да знаем, че много често към изкуствено синтезираните мултивитаминни формули, които се предлагат на пазара, се добавят силни стимуланти като cola nut (Cоffeine) и ephedra (Ma Huang). Целта е човек да почувства наистина прилив на енергия. Това може да бъде опасно за някои пациенти и е със съвсем непредвидим дълготраен ефект.
Добре е пациентът да знае какво си купува и защо му е необходимо. Това не означава, че пациентът няма право на избор, но е безусловно необходимо да получи необходимата информация.

Диетата

Не трябва да се правят никакви диети, особено в началото на хомеопатичното лечение, защото промените в начина на хранене и живот могат да причинят стрес и дискомфорт, а това би попречило да се прецени точния ефект от хомеопатичното лечение. Евентуално при проследяване от лекаря-хомеопат може да се обсъдят хранителните навици и начин на живот на пациента.
Въпреки, че някои храни могат да антидотират определени лекарства, хомеопатията е против определянето на диетични правила. Желанията и отвращенията към храни могат да бъдат решаващи за избора на лекарство

Мента

На практика не е малък броят на пациентите, които не са разбрали или са забравили това. Въпреки ментовата паста лекарството е действало. И Витулкас и Гегас обаче подчертават, че пациентите тип NAT-M трябва да избягват ментата, защото са много чувствителни към нея. В ежедневната си практика Дейвид Литъл въобще не споменава на пациентите си, че трябва да сменят пасата за зъби, освен ако няма данни, че нещо блокира действието на лекарството. “Пастата за зъби не антидотира толкова често лекарствата, но все пак трябва да се има пред вид” – споделя той.

Парфюмите и благовонните масла

Понякога по-силните миризми могат да прекъснат действието на лекарството. За предпочитане е да се избягват. Когато случаят се стабилизира ограниченията в тази връзка могат едно по едно да отпадат. Ако настъпи антидотиране ще стане ясно към коя от миризмите е чувствителен конкретният пациент. Колкото по-здрав става човек, толкова повече отслабва въздействието на силните миризми като антидоти.

Околната среда

В специализираната хомеопатична литература има дълги и изчерпателни списъци на повечето фактори, които по принцип биха се отразили зле на един хронично болен пациент. Значението и начинът на действие на тези фактори се разглеждат от всички традиционни медицински системи. Те наистина са много важни, но нека отново си припомним принципа за индивидуалността – един ще се разболее защото е стоял на влажно и студено, а друг защото бил на сухо и студено. Трябва да се установи фактора към който е чувствителен пациентът и той да го отбягва, тъй като този фактор, освен че му вреди, има и антидотиращ ефект в хомеопатичното му лечение.

Алопатичните лекарства

Това е огромна тема с много варианти на отговор. По принцип повечето учители по класическа хомеопатия са категорични, че при възможност трябва да се избягват всякакви алопатични лекарства, особено антибиотици и кортикостероиди. Към тях трябва да се прибягва само в случай, че не можем да се справим с хомеопатичните лекарства и в животозастрашаващи случаи.

Антидотиране на умствено и емоционално ниво

Факторите, които трябва да се избягват доколкото е възможно са: всичко предизвикващо гняв, мъка, раздразнение, хазартна страст, пренапрягането на ума и тялото. Всички изчерпващи енергията ситуации като неуспех, скръб, ядосване, катастрофа, финансова загуба и изобщо всякакъв стрес могат бързо и силно да антидотират хомеопатичното лечение. Емоционалният стрес влошава най-много от всичко дегенеративните заболявания и активира патологичната информация, която носим в гените си. Ако емоционалният живот на пациента е прекалено разстроен и най–добре подбраното лекарство трудно ще подейства.
Човек трябва да се опитва сам или с помощта на специалисти (психолози и др.) да осъзнае произхода на проблемите и страховете си и да се стреми към хармония на всички нива – физическо, емоционално, умствено и духовно.