Бих казала, че 70–80% от пациентите на лекаря хомеопат са децата. Това е така, защото те са най-важния фактор в едно семейство. Според тях се определя семейния бюджет, търси се най-добрия начин за възпитание и обучение, дори понякога от тях зависи и мястото, където едно семейство ще се установи да живее. Те са това, около което се осмисля бита и бъдещето на едно семейство, което концентрира надеждите и любовта на родителите.
Децата много добре реагират на хомеопатично лечение. Това е така, защото жизнената им енергия (за разлика от възрастните) не е подтискана дълго време с продължителен стрес, вредни фактори на околната среда, дълго вземане на алопатични лекарства (кортикостероиди, витамини, антибиотици), емоционални преживявания. Те реагират много остро на външни зловредни фактори: при заболяване бързо повишават температура; при стрес лесно плачат и не подтискат отрицателните си емоции. Всеки проблем при тях се забелязва лесно по бурната им реакция спрямо него – била тя поведенческа или соматична (със заболяване). Това означава, че всеки правилно преценен (хомеопатичен) сигнал, подаден към техния организъм, ще доведе до бърза реакция, която ще реши здравния проблем.
Разбира се, има и някои моменти, с които лекарят-хомеопат трябва да се съобрази. Това са патологичните тенденции, получени от техните родители и преки близки, т. нар. Миазми (не са идентични с „наследствените“ заболявания). Те до голяма степен определят вида на реакция на детския организъм към болестотворния фактор, очакваната реакция от даденото хомеопатично лекарство, продължителността на “боледуване” на детето и съответно хомеотерапевтичната стратегия.
Другият важен момент от педиатрична гледна точка е, че детето има много кратък срок на компенсиране на увредите, нанесени му от болестта. То много бързо се обезводнява при повръщане или диария; реакцията на детския организъм към болестния процес много бързо генерализира – обхваща цялото тяло, всички тъкани и органи; развитието на гнойните процеси е много съкратено във времеви план и т.н. Това задължава първо родителите, а след това и лекаря, непосредствено да следят развитието на патологията преди и след даването на хомеопатичното лекарство.
Важна особеност на детското хомеопатично интервю е, че хомеопата не може да получи пълна информация за заболяването на детето. Това е така, защото малкото дете не може да се самонаблюдава и да ни даде пълна и изчерпателна информация за особеностите на неговата “болест”. Това извежда на преден план огромната важност от наблюдателността и разбирането на болестния процес от родителите. Те трябва не само да съобщят в какво се състои проблемът на детето, а и да дадат изискваната от лекаря допълнителна информация: за хранителните предпочитания на детето; факти и тълкувания на поведението и характера му; подробна информация за влиянието на външните фактори (температура, слънчева светлина, чист въздух, влага, топли/студени апликации, положение на тялото и т.н.) върху болестния процес; всички факти за съня на детето (положение, характер, особености, продължителност и т.н.); особености на емоционалността му. От друга страна хомеопатът трябва внимателно и обективно да преценява подадената му информация и да наблюдава детето по време на интервюто. Соматичният преглед (на тялото) и познаването на детската физиология, анатомия и патология също има огромно значение за правилното интерпретиране на получената от хомеопатичното интервю информация и съответно за адекватно определяне на необходимото хомеопатично лекарство в конкретния случай.

Бременни

Бременността е много особено състояние и период от нормалното човешко съществуване. В жената (след оплождането на яйцеклетката в матката u) настъпват драстични промени в хомеостазата (вътрешната среда) на организма й. Промените засягат цялата физиология: настъпва промяна в хормоналния баланс; психо-емоционалното състояние вече е съвсем различно; енергийните източници пренасочват цялата си дейност към растящия плод и осигуряване на необходимите за благоденствието му енергия и материали. Органите и тъканите също се приспособяват към новото си състояние: сърцето работи на нов режим, за да осигурява необходимия кръвен ток за плода; скелетния апарат се натоварва повече; бъбреците преработват отпадните продукти на майката, но и на плода и т.н. За много кратък срок организмът на майката се установява в ново равновесно състояние, което е много лесно ранимо. Всеки външен фактор (стрес, алопатично лекарство, ваксина, хранителен режим) може да дисбалансира и унищожи това деликатно равновесие. Всеки знае, че при бременност не трябва да се приемат никакви лекарства; трябва да се осигури пълен емоционален комфорт на бременната; храната трябва да е много по-балансирана и освободена от дразнещи и излишно натоварващи съставки; бременната трябва да се пази от заболявания, защото и най-малката настинка може да усложни много това деликатно състояние. Ето тук е второто много важно място на Хомеопатията. Самата философия на Хомеопатичния метод е основана и произлиза от равновесието на организма: вътре в него и между него и околната среда. Хомеопатията не се бори срещу вредните фактори на външната и вътрешната среда, а помага на организма да намери новото си състояние на равновесие с тях.

Въпреки целия стремеж и грижи към бременната понякога тя се разболява. Тогава и най-безобидното алопатично лекарство би довело до катастрофални последици. Това е така, защото след приема му не може да се прецени как това ще се отрази на майката и на плода в нея, т.е. ефектът му е непредсказуем. Тогава използването му ще е равносилно на престъпление. За разлика от него хомеопатичното лекарство възстановява равновесието само там, където има нужда от такова възстановяване. При здрав организъм даването му не би имало никакъв ефект, защото състоянието на равновесие (на здраве) не е нарушено. Така, ако майката е болна, хомеопатичното лекарство би й помогнало без да оказва никакво въздействие (положително или отрицателно) на здравия й плод. Бих казал, че в този случай Хомеопатията няма алтернатива, т.е. тя е единственият начин, по който една бременна ще бъде здрава и пълноценна в изпълнението на отредения й от природата дълг.