В момента туберкулозата заема първо място сред причините за смъртност в следствие на инфекциозни заболявания. Ежегодно в световен мащаб се регистрират около 8 млн. нови случая на туберкулоза на дихателните органи, и прогнозата за бъдещата динамика на епидемичната ситуация продължава да бъде неблагоприятна. В Русия от средата на 90-те години на миналия век, след продължителен период на стабилизиране, епидемичната ситуация значително се влошава: освен ръста на заболеваемостта и смъртността сред населението в следствие на туберкулоза, забелязва се и увеличение на честотата на деструктивните и прогресиращи форми, както и на броя пациенти, отделящи възбудители, устойчиви на въздействието на противотуберкулозни препарати. Така, по данни от 2006 г., заболеваемостта от туберкулоза в Пловдивска област възлиза на 34 случая на 100000, а общият брой на пациентите е 249 спрямо същия брой население. От тях над 1/3 (90,6) отделят бактерии, т.е. представляват реална опасност от заразяване на околните. От заболелите повторно 4,8% от болните са инфектирани с бактерии, първично резистентни на въздействието на противотуберкулозните препарати. В хода на лечението броят на болните от този тип се увеличава и достига 10% при хронично болните. Резултатите от лечението, за голямо съжаление, не са достатъчно добри: така например, през 2006 година прекратяване на отделянето на бактерии при повторно заболелите към края на първата година на лечение е получено при 66,5% от пациентите; клинично извличане, от общия брой пациенти – в 23,4% от случаите.

Основните проблеми, затрудняващи лечението са:

• наличие на ограничен набор от използвани вече повече от 30 години противотуберкулозни препарати, което налага предписването едновременно на 4 – 6 препарата с ограничена възможност за маневриране;

• голямото медикаментозно натоварване с високотоксични лекарствени средства и като следствие от това не винаги добра поносимост  към химиотерапевтичните препарати;

• увеличение на броя на болните, инфектирани с туберкулозни микобактерии, устойчиви на действието на противотуберкулозните препарати, което съществено утежнява прогнозата за излекуване и създава сериозна заплаха за здравето на населението;

• често срещаната у туберкулозно болните  съпътстваща патология, утежняваща протичането на основния процес и влошаваща поносимостта към химиотерапевтичните препарати (особено място тук заема вирусният хепатит B, C, D и HIV инфекцията);

• липсата у много болни на мотивация за сериозно  и продължително лечение;

• използването на методите на биорезонанса, заедно с химиотерапията, в комплексната терапия на туберкулозата, позволява да се решат редица проблеми и, като следствие от това, да се съкратят сроковете и подобрят резултатите от лечението;

Методът позволява:

• да се уточни локализацията на туберкулозния процес – в ранен стадий да се установи увреждане на ставите, бъбреците и т.н.;
• на фона на провежданата химиотерапия, да се ускори съществено елиминирането на туберкулозните микобактерии в организма;
• да се определи ефективността на използваните химиотерапевтични препарати, т.е. наличието на противотуберкулозна активност във всеки конкретен случай, с отчитане на възможна лекарствена резистентност на туберкулозните бактерии (определянето на лекарствената резистентност с лабораторни методи отнема около три месеца);
• да се определи поносимостта на пациента както спрямо дадено лекарство, така и спрямо комбинация от препарати, като по този начин се подбира оптималното съчетание на химиотерапевтични препарати за всеки пациент;
• при ограничено количество ефективни противотуберкулозни препарати, да се подобри поносимостта спрямо препарат, който се понася зле;
• да се извърши диагностика на съпътстващата патология, включително тази с инфекциозен характер, и немедикаментозна  корекция на установените заболявания;
• да се повиши общата реактивност (съпротивителни сили) на организма  на болния към туберкулозната инфекция;
• да се извърши корекция на психологичните изменения при болния, включително изграждане на мотивация за оздравяване;

По този начин, методът на биорезонанса позволява значително подобряване на качеството на помощта, оказвана на туберкулозно болните.