Научен доклад с автори Аванесова Е.Г., Аванесова Т.С., Готовский Ю.В., Косарева Л.Б. (Център «ИМЕДИС», гр. Москва, Русия)

Разглеждайки клиничният аспект на прилагането на вегетативния резонансен тест «ИМЕДИС-ТЕСТ», въз основа на резултатите от дългогодишните ни наблюдения както на деца, така и на възрастни с най-разнообразна патология, можем да представим дейността на лекаря от гледна точка на трите основни съставни части на дадения проблем: диагностика; профилактика и лечение; реабилитация (което включва и закрепването на достигнатите резултати от лечението). Тясната неразривна връзка между изброените аспекти на нашата дейност не просто дава възможност за системен подход  към изучаването на съществуващата патология, но и осигурява единство на информацията за човека, с който работим, при това тази информация е комплексна и строго индивидуална. Като вземаме предвид най-вече неразривната връзка и единство на назованите аспекти, важно е да помним, че всяка от изброените съставляващи е важна и сама по себе си, отделно взета.

Изходната позиция за дейността на лекаря, работещ с метода на вегетативния резонансен тест «ИМЕДИС-ТЕСТ» е преди всичко пълноценната, достоверна и навременна ДИАГНОСТИКА. Тази позиция се трансформира и като научна категория, и като практически проблем и преминава през следните определени етапи.

Първи етап. Установяване на проблема на човека, т.е. отговора на въпроса съществува ли въобще в организма една или друга патология.

Втори етап. В случай, че проблем съществува, с помощта на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ» можем да дадем отговор на въпроса «КЪДЕ?», т.е. кой орган или система от органи са засегнати от патологичния процес.

Трети етап. След като получим отговор на въпроса къде се наблюдават едни или други нарушения, ние все още не притежаваме пълната информация за патологията. Следващият въпрос, който стои пред нас е “КАКВО?” – какъв е характерът на патологията, дали е тумор, киста, възпалителен процес?

Четвърти етап. Най-важният въпрос както за лекаря, така в крайна сметка и за пациента, е как можем да ЛЕКУВАМЕ установените разстройства, кой медикамент или метод на въздействие ще бъдат ефективни в дадения случай?

Изхождайки от изброените точки на извършваната диагностика, можем да направим два основни ИЗВОДА:

• Първо, извършвайки диагностика, независимо от характера на патологията, ние винаги се движим ОТ ОБЩОТО КЪМ ЧАСТНОТО – отначало определяме има ли въобще патология, след което уточняваме локализацията й и после подбираме необходимия препарат. И в хода на тази диагностика нашата цел е не просто да уточним типа на съществуващите нарушения, за нас е особено важно да оценим ИНТЕГРАТИВНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ, глобалните характеристики на състоянието на организма като се взимат предвид съществуващите патологични процеси – биологични индекси, фотонни индекси, резерви за адаптация. Важно е не само това как даден негативен фактор влияе за възникването на патология в един или друг орган, много по-важен е по-системният подход – как този негативен фактор влияе върху състоянието на имунната система, ендокринната регулация, как се променят биологичната възраст и състоянието на мезенхима, тъй като нарушения на в тези интегриращи системи ще влияят и върху състоянието на  вътрешните органи, като безусловно ще влошават съществуващата в тях патология.
• Второ, извършвайки диагностика, преди завършването й, ние вече сме непосредствено близо до втория важен етап – това е ЛЕЧЕНИЕТО, предшествано от ПРОФИЛАКТИКА. Често основната функция на лечението е именно профилактиката, профилактиката на по-нататъшни нарушения. А в болшинството от случаите, предвид доклиничния характер на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ», когато имаме възможност да открием патология в един орган много преди да се появят оплаквания, в стадия “преди болестта”, с помощта на профилактика ние вече лекуваме органа, макар лечението да не се извършва в привичния ни стадий на патология, а в стадия «предпатология».

Много често, познавайки характера на патологията, възникнала в резултат на влиянието на някой негативен фактор (например, радиоактивно излъчване), ние провеждаме профилактика със същия медикамент, който е ефективен и при провеждане на лечение.

Ще илюстрираме това с конкретен пример.

Радиоактивният фактор е сред най-силните видове негативно въздействие върху организма. С помощта на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ» може достоверно да се определи радиоактивното натоварване (РАН) в организма – ние можем не само да отговорим на въпроса, съществува ли натоварването, но и да определим характера и степента му.

По-нататък, след като се установи в организма ПРОБЛЕМЪТ КАТО ЦЯЛО, ръководейки се от горепосочения принцип «ОТ ОБЩОТО КЪМ ЧАСТНОТО», отговаряме на въпроса «КЪДЕ?» и определяме органа-мишена за РАН, например, щитовидната жлеза. Подлагайки на тест списъка нозоди, получаваме отговор на въпроса «КАКВО?», тоест диагностицираме характера на патологията (например, киста на щитовидната жлеза). Тествайки универсалната честота за неутрализиране на геопатогенното, радиоактивното и електромагнитното натоварване – 6,2 Хц и при получаване на нормализация на показателите на щитовидната жлеза, ние назначаваме този ефективен в дадения случай честотен препарат.

Иначе казано, можем да направим следния извод: радиоактивното натоварване, действайки върху организма, предизвиква развитието на патология (в дадения случай – киста) в конкретния орган (в дадения случай – щитовидна жлеза) и този проблем е свързан именно с действието на радиоактивното натоварване, защото ефективният ЗА ЛЕЧЕНИЕ медикамент е препарат, който е универсален за неутрализиране на всички видове натоварвания от подобен характер, в това число и радиоактивното. Но радиоактивното натоварване предизвиква патология не само в конкретните органи, то много негативно влияе върху имунната система, невро-ендокринните процеси, мезенхимално-метаболитния обмен.

След като сме изучили тези механизми при стотици изследвани пациенти и тествайки в организма само наличието на радиоактивно натоварване, можем, без да чакаме възникване както на глобални разстройства, така и на патологии в конкретни органи, веднага да въздействаме върху натоварването с цел неговото отстраняване, като при това се въздейства със същия препарат, който използваме и за лечението – честота 6,2 Хц и по-високите й хармоники.

Тук се занимаваме с профилактика, която е своего рода начален етап на лечението, а когато лекуваме вече развила се патология, осъществяваме профилактика на по-нататъшни разстройства.

Така самата профилактика съдържа елементи на лечение, както и лечението съдържа елементи на профилактика.

В дадения случай се осъществява ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ – обмен на елементи на причинността на връзката между всяка от посочените категории, а една от най-важните функции на профилактиката тук е възникването на първичен рецидив на патологията.

И накрая, заключителното направление – РЕАБИЛИТАЦИЯ, включваща не просто закрепване на достигнатите резултати, възстановяване  на функциите и пълноценната работа на органите, в които се е откривала патология (например, с помощта на органопрепарати). Процесът на реабилитация включва и своеобразна профилактика на възникването на бъдеща патология, включително и рецидиви на съществуващи заболявания. Тук като пример можем да използваме работата по мантичните точки на бъдещето по линията на живота, като се използват възможностите на метода ВРТ+.

Въз основа на резултатите от дългогодишната ни работа с пациенти на различна възраст с най-разнообразни видове патология, изучавайки въздействието на  всевъзможни негативни фактори върху организма, анализирайки многочислените  аспекти на използване на вегетативния резонансен тест «ИМЕДИС- ТЕСТ» както в диагностичен, така и в лечебно-профилактичен план, ние предприехме опит да разработим ДОКТРИНА за клинично приложение на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ». Идеята на тази доктрина е анализът на всички изброени проблеми (диагностика, лечение, профилактика и реабилитация) от гледна точка на ЕДИНСТВОТО на всички тези съставни части, е оценката на назованите аспекти  като цялостна категория. В дадения случай вниманието е концентрирано не толкова върху всяка отделна част на тази доктрина, взета поотделно, колкото изследването на посочените явления като цяло, които явления при такава комплексна системна оценка се явяват като КОНЦЕПЦИЯ, като ДОКТРИНА. Този концептуален подход предполага не само медицинските понятия, но и философски, социални и психологически категории.

Например, подробно изученият от нас фактор радиация е особен феномен. Феноменалността му се състои в това, че, преди всичко, той обхваща големи групи хора – както професионалисти, имащи непосредствен контакт с радиоактивни фактори поради естеството на работата си, така и жителите на големите градове, живеещи в условия на често неблагоприятен естествен радиоактивен фон. А изследваните от нас механизми на психовегетативните натоварвания е област, в която много от причините са социално предопределени (неблагоприятна ситуация в семейството, в училище, конфликтни отношения между родителите и децата, алкохолизъм на родителите) и излизат извън рамките на обичайния медицински преглед.

Изучавахме ролята на радиоактивния фактор в механизма на развитие на  патологията в група хора, които са в непосредствен контакт с радиоактивни влияния (подводничари), а ролята на психогенните въздействия – в група военнослужещи, които са били в «горещи точки», в групи деца с различни нарушения както на нервната система, така и на вътрешните органи.

Тези данни са по-подробно представени в следващите ни статии. Но при това е важно да се помни, че всяка от изучаваните групи представлява модел за по-подробно изследване, а на въздействието на посочените фактори (и радиоактивните натоварвания и геопатогенните, и психовегетативните) са изложени най-широки кръгове хора. Затова разглежданите проблеми стават многопланови и многоаспектни, всеки от проблемите разполага с разклонена система: когато говорим за радиоактивни натоварвания това е осигуряването на контрол върху нивото на радиоактивния фон, следене на здравословното състояние на хората, чиято професионална дейност е свързана с радиоактивни въздействия. Ако говорим за психовегетативни натоварвания — това, в частност, е психологическият контрол над ситуацията в класа и училището, това е психологическата помощ за хора, намиращи се в тежки жизнени ситуации. В крайна сметка това ни разрешава да решаваме глобално проблемите на безопасността, здравето на хората и предпазването им от заболявания. Именно затова всички назовани проблеми трябва да си представяме системно, и тук е необходим такъв методологичен подход като СИСТЕМНИЯТ АНАЛИЗ.

С оглед на казаното, цялата предлагана от нас ДОКТРИНА ние представяме като основополагаща идея, в развитието и рамките на която  трябва да се изучават онези проблеми, които подробно разглеждаме в следващите статии: ролята на радиоактивния фактора и геопатогенното натоварване в развитието на много заболявания, ролята на  психогенния фактор във възникването на патологии както на нервната система, така и на много органи и системи от органи, дълбоките психически аспекти на “училищната фобия”, причинните връзки във веригата «родители-деца-педагози» в случаите с така наречените “трудни деца” и много други. Сега няма да се спираме подробно на всяка от тези категории изследвани пациенти, тъй като тези въпроси се разглеждат подробно  в съответните работи. Тук ще отбележим само онези особености на вегетативния резонансен тест «ИМЕДИС-ТЕСТ», които всъщност осигуряват възможността за комплексен, системен подход към всеки от изучаваните проблеми:

• доклиничният характер на диагностиката;
• точност и потвърдената висока степен на достоверност на методиката;
• безвредност и безболезненост;
• физиологичност на лечебното въздействие.

Благодарение на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ» за практикуващия лекар става достъпно по-дълбокото осмисляне на етиологията (причината), патогенезата (механизмите за развитие) на много заболявания, нещо което преди в обичайната ни медицинска практика е доста трудно, а често дори нереално. Именно благодарение на метода «ИМЕДИС-ТЕСТ» става възможен онзи системен, комплексен, концептуален подход към възникването на патологически процес в организма, подход, който, възможно, е единствено правилният на съвременното равнище  на развитие на медицинската наука. А, от тази гледна точка е разбираема необходимостта от глобална оценка на единството на проблемите на диагностиката, лечението, профилактиката и реабилитацията, което и представлява същността на предлаганата от нас доктрина.

Последното, върху което бихме искали да обърнем вниманието ви, когато говорим за предложена концепция или доктрина, това е ПЕРСПЕКТИВНОСТТА на този подход. Използването на такъв напредничав метод като вегетативния резонансен тест «ИМЕДИС-ТЕСТ», от гледна точка на комплексната оценка на проблема на диагностиката, лечението, профилактиката и реабилитацията на заболяванията, открива нови направления на качественото ниво на лекарската работа по задълбоченото изучаване на механизмите на възникване, развитие на патологията в организма и по предотвратяване на заболяванията.

В крайна сметка всичко това е подчинено на такава важна социална задача като медицинската защита на човека.