Вегетативният резонансен тест спада към групата методи за електропунктурна и биорезонансна диагностика, в които се използва тестването на медикаменти и съпоставка на изменението на електропроводимостта в точките на измерване, разположени върху акупунктурните меридиани, и състоянието на различните органи и системи на организма.

Вегетативният резонансен тест е разработен от немския лекар Х. Шимел през 1978 г. В основата му е заложен методът на електропунктурна диагностика на Р. Фол (ЕАФ). Но, ако за решаване на задачите на диагностиката и медикаментозното тестване в метода ЕАФ се използват 500-1000 точки,  в метода ВРТ се използва една възпроизводима точка на измерване (ТИ).

Прилагането на ВРТ дава на лекаря възможност да установи:

• нарушения в организма, над 500 вида бактерии, вируси, гъбички, протозои, хелминти;
• сред множеството патологично изменени органи да установи първоначално поразения орган, който представлява ядрото на патологията;
• алергична обремененост, в това число дисбактериоза;
• геопатогенно натоварване;
• радиационно поражение;
• недостиг на витамини, макро- и микроелементи;
• състоянието на имунната система;
• адаптационните възможности на организма;
• хормоналния фон;
• наличието на доброкачествени и злокачествени тумори;
• тестване на медикаменти за поносимост.

Методът ВРТ включва регистриране на измененията на електропунктурните показатели на ТИ при внасяне в контура на измерване на тест-препарати, които маркират наличието или липсата у пациента на едни или други нарушения в разните органи и системи.

За високата си ефективност и широки терапевтични възможности методът на вегетативния резонансен тест е награден с златен медал на Ватикана «За изключителни заслуги пред страдащото човечество ».